Издателство “АТЛАНТИС-КЛ”
представя
новата си книга от поредицата „Вълшебната планина”

“ПРОЦЕСЪТ”
(Оригиналът)

от Франц Кафка

превод Любомир Илиев

 

"Процесът" от Кафка

 

Абсурдно, кошмарно, гротескно, сюрреалистично… КАФКИАНСКО!

Романът, произвел тази експресивна дума, се нарича „Процесът” и започва с прочутото изречение: „Някой очевидно беше наклеветил Йозеф К., защото, без да е извършил нищо лошо, една сутрин бе арестуван.“

Нито Йозеф К., нито читателят ще узнаят кой е този Някой и в какво е обвинен К. И героят, и читателят се намират на границата между реално и нереално, между истината и лъжата – в сива зона, която човек трудно може да си представи и която тъкмо поради тази причина внушава страх, несигурност, обреченост.

В „Процесът“ Кафка е провидец на големите престъпления на ХХ век, на терора и преследванията, а и на модерната днешна държава, поставила под наблюдение своите поданици. И въпреки че в романа стават ексцентрични неща, той е напълно, дори до педантизъм реалистичен, макар и в реалност, която не може да бъде дефинирана: кафкианска реалност.

Романът се представя тук на български език за пръв път в превод от неподменения оригинал, като по този начин най-сетне прави възможно възприемането и осмислянето на великата творба в нейния автентичен облик.

Защо е необходим нов превод?

Не само специалистите знаят, че Макс Брод, най-близкият приятел на Франц Кафка, е трябвало да изпълни изричната молба на автора „всичко без изключение да се изгори…” За щастие, до „аутодафето” не се стига и много скоро след кончината на Кафка Брод публикува романа „Процесът“, като се постарава да избегне „всичко, което изтъква фрагментарния характер и затруднява четенето”. Освен това той подлага ръкописа на съществено редактиране, нанася доста поправки и в резултат редица стилистични особености на автора претърпяват сериозна трансформация. Не липсват и немалко погрешни прочити на ръкописа, които на места изкривяват достатъчно сериозно смисъла на отделни сцени и фрази.

Едва през 1990 г. англичанинът сър Малкълм Песли издава двутомник със заглавие „Процесът. Роман по материали от ръкописа”, който е в основата на изданието на издателство С. Фишер (Der Process (Originalfassung), 1990, S. Fischer Verlag) и по който е направен преводът на български език на настоящото издание.

Първата среща на българския читател с Франц Кафка е именно с «Процесът» и става в началото на 70-те години. Преводът е на известния преводач д-р Димитър Стоевски. Но от първата поява на „Процесът“ на български досега настъпиха редица промени в езика; по-високи са днес и изискванията към превода. А като отчетем, че първият превод на „Процесът“ е правен по своеволно видоизменения от Макс Брод текст, беше крайно време Кафка да бъде реабилитиран пред многобройните си почитатели и у нас.

Такава реабилитация в наши дни би била по силите единствено на изтъкнат и опитен преводач, какъвто е Любомир Илиев. Като вниква дълбоко в текста на Кафка, той изважда наяве непознати за българския му читател пластове, при това на бляскав съвременен български, без да лишава романа от патината му. Сравнението между познатия досега превод и постижението на Илиев говори убедително в полза на новото издание.

Работата си над „Процесът“ той обосновава и в послеслов, в който увлекателно проследява приближаването към „истинския Кафка“ през десетилетията. Така във „визитната картичка“ на големия наш преводач застава – редом с „Фауст“ на Гьоте, „Човекът без качества“ на Музил, „Смъртта на Вергилий“ и „Сомнамбулите“ на Брох и десетки други превъзходни текстове – още един велик шедьовър на световната литература.

Tags: , , ,