Росица Игнатова – гост-автор на Книгомрежа представя:
Автор : Ерик-Еманюел Шмит
Издател: Леге Артис
Година на издаване: 2008
ISBN: 978-954-9933-92-3
Цена: 15.00 лв.
С новелата си „Мечтателката от Остенде” френският писател Ерик-Еманюел Шмит продължава вече добре познатия на българския читател от „Господин Ибрахим и цветята на Корана” и „Евангелие според Пилат” почерк, чрез който разплита по свой начин загадките - на думите, на големите митове, на религиозните предразсъдъци, на архетипната представа за бащинство, на ирационалното в рационалния свят. И това става някак леко, ненатрапчиво – приказните и митологичните сюжети се преливат със съвременни ситуации, реалното изведнъж придобива мистична дълбочина, а мистичното става възможно, естествено, намира рационални обяснения.
В „Мечтателката от Остенде” се разплита една мечта – мечтата по любов, от която човек не може да бъде излекуван, мечтата по нещо смислено и важно: дали някакво Събитие, „прозрение” или спомен; нещо, което се разкрива само ако надникнеш в другия свят – отвъд границите на равновесието.
Всъщност... чия е тази мечта?
На възрастната героиня – Емма Ван А., която, завинаги прикована в количката, в края на живота си намира сили-желание-необходимост да разкаже за историята-си-мечта на своя живот? Или е на автора на романи, който е дошъл в малкото курортно градче с поетичното име Остенде във вила „Цирцея” (която вeднага отпраща към Одисеята), за да преодолее и над-скочи приключилата му наскоро любовна връзка? И макар че в центъра на повествованието да застава любовта на самоизолирала се от обществото възрастна дама с фини черти, читателят все повече се убеждава, че това е мечтата на самия герой – на „пътуващия” писател, от чието име се води разказа.
Типично за Шмит историята-мечта на възрастната дама в новелата има и своята обърната версия, своето отрицание - дори не в рефлексията на случващото се, а в това, доколко то е реално. Племенницата на Емма – Герда, грубовата жена с оскъден речник - смята, че за да разбереш, трябва да приземиш. Именно тя е другият глас, който говори чрез словото на здравия Разум: „Съжалявам, господине - обръща се тя към автора на романи, - но трябва да приемеш, че леля Ема е побъркана.” или „ Горката ми леля. Нищо чудно, че любовите й са приказки... Тя винаги е била само една мечтателка."
Така застават двата разказа един срещу друг - от едната страна е разказът на жената, отдала целия си живот на четене на класиката, чиято любовна „история” е изтъкана от най-романтичните моменти от вечния мит за Одисей (напр. връзката му с Навзикая, при която принцесата и принцът не заживяват заедно); „история”, която е красива приказка, сътворена от митоманка. И от другата страна са преценките на нейната братовчедка, които отричат всички небивалици, като възможността един съвременен принц да се влюби в куцо момиче.
Чия гледна точка ще приеме писателят, който почива в Остенде? На кого ще повярва...? Мисли ли, че такава любов не може да съществува, достатъчно ли му е да се потопи в красотата на илюзията, че това е било във въображението на старицата и е красиво именно като илюзия, като не-истина? Всъщност най-голямото изпитание стои пред него – всеки друг в творбата е определил своя път, вкопчил се е в своята „истина”, каквато и да е тя...
За да доизплете края на сюжета на „любовния си роман” в аналогия с Пепеляшка, Емма Ван в завещанието си иска да бъде погребана с една мъжка ръкавица – ръкавицата на тайния й любовник, чиято любов тя не преодолява никога. А в деня на погребението „неочаквано” (защото, ако следим логиката на Пепеляшка – съвсем предсказуемо!) идва развръзката - служител от неназован кралски дворец неочаквано носи втората ръкавица!
Както в повечето свои творби Ерик-Еманюел Шмит залага на разследването на загадката – на мистерията, която има различни възможни обяснения. Това е вид „тестване” на реалността и на самите герои – в разследването те изпитват себе си, ценностите си, разкриват по друг начин и Другия. И никога (както относно това, доколко е реална разказаната от Емма история) не се търси единствена гледна точка към събитията, а докрай се съвместяват различни, дори противоположни позиции. Така за читателя остава възможността да завърши сам докрай разследването, да открие своята истина.
И така, двете ръкавици – на вярващия и не-вярващия... в края на творбата се събират... Това сякаш са ръкавиците не на принца обаче, а на автора на романи. (Или на всеки от нас?) Защото той е истинският Одисей – той тръгва на едно пътуване в Мечтата и се завръща при своята Пенелопа - Реалността.
Затова и новелата е озаглавена – „мечтателката” от Остенде... Емма В. единствена остава само в света на илюзиите.
Но завърналият се Одисей вече не е същият.
Както (може би?) и читателите на тази новела...
*
Не пропускайте и другите книги на Ерик-Еманюел Шмит на български:
*
Eric-Emmanuel Schmitt at Amazon.de
Als ich ein Kunstwerk war von Eric-Emmanuel Schmitt
Kleine Eheverbrechen von Eric-Emmanuel Schmitt
Adolf H. Zwei Leben von Eric-Emmanuel Schmitt
Das Evangelium nach Pilatus von Eric-Emmanuel Schmitt
Mein Leben mit Mozart von Eric-Emmanuel Schmitt
