Издателство Ерго представя най-новата си книга.
„Песен за Бащите на Прехода” от Ивайло Иванов
Издателство: Ерго, 2010, 144 с.
Цена: 9 лв.
Художествена литература -> Българска художествена литература -> Съвременна българска литература -> Българска поезия
Една от многото истории на душата ми, на фона на социалните девиации и преобразования през последните двадесет години у нас. Книга, стягаща примката на хоризонта като конвулсии на водни кръгове около душата ми. Обратното броене на надеждата. Абортиралото време на прехода. И краткия ми вик на погнуса, протест и проклятие срещу тези, които узакониха този начин на живот в България. И правото ми да мразя… Дано децата им да изкрещят по техен адрес същото!…
Авторът
„Мен мутрите ме направиха добър! И политиката на Първанов ме направи десен. Като видях моралния банкрут на три социалистически правителства, сърцето ми, с един откат на пушка изтрещя срещу погнусата и мрака, червата ми се преобърнаха отвътре, и ето ме днес на страната на доброто, и ето ме, „морален”, изцелен, спасен и… празен!”
Ивайло Иванов, „Песен за Бащите на прехода”
Сто двадесет души те бяха на брой,
но пет се обадиха, че от съклет
в неделя са болни: отсъстваха пет!
На сто и петнайсет платиха им в брой!
Платиха им в брой!…
Мяркат се в утринна дрямка унесени,
в сънни, далечни гори
тез, дето завчера бяха обесени.
С песен на устни умри!
Чезнат звездици, по пътя изгубени,
чезнат по шеметен път -
сякаш прощават се хора погубени,
сякаш архиви горят!…
Може днес да не дойдеш на среща,
но след ден, но след два, но след три
компроматорът в теб се досеща,
и на явката цъфваш към три!…
Стига „заеми”! Стига лъжи!…
Дай ми папките с цялата „проза”!
Туй, което във нея тежи,
и в печата след туй да тъжи!…
Искам аз за невроза – невроза!…
¤
Другите за Ивайло Иванов
Една умна, решителна и същевременно екзотична книга, съдържаща обемни, релефни и цветисти поетични текстове, които настояват да внимаваш, когато ти говорят, защото самите те са отговорни към своите съдържания, застават зад тях с твърдо поет ангажимент към посланията, които изстрелват отвътре. Риск, който Ивайло Иванов е поел и който успешно удържа – да говориш очи в очи.
В книжка I от поредицата „Нова българска лира” ярката поетика на Ивайло Иванов сплита изкусно, по Радой-Ралиновски, модерния с класическия изказ, екстравагантното – с митологичното. Насладата е за читателя.
Мартин Христов
Ивайло Иванов е ироничен алхимик, чиято поезия превръща баналността на живота в злато. Въпреки че това е невъзможно.
* * *
Препоръчваме Ивайло Иванов в liternet.bg
Tags: двадесет години, Ерго, Ивайло Иванов, Песен за Бащите на прехода, преход, Стихотворения
