Черен квадрат. Есета от Макс Фриш

Издателство: Леге Артис, 2010, 92 с.

Цена: 8 лв.

Художествена литература -> Преводна художествена литература -> Световна проза -> Философска проза ->

Есеистика и публицистика. Световна

Лекциите са структурирани така, че седемдесетгодишният автор подлага на проверка своите възгледи, като се конфронтира с избрани от самия него собствени изказвания от предишни десетилетия. В типичния за Фриш стил, при който езикът му служи като средство за себепознание и диалог, се поставят важни въпроси като: отношението език - действителност, връзката език - преживяване, отговорността на писателя, преживяването като хрумване, а литературата като „пробив към истинното преживяване на нашето съществуване като човеци в неговата историческа обусловеност”. В края на втората лекция намираме тези възгледи, позовани на руския художник Казимир Малевич, в изключително интересния манифест за поезията като утопия „Черен квадрат”.

Думата „истинен” Фриш използва през 1981 г. в контекста на своята ангажираност като гражданин, и то за обяснение на младежките недоволства в Цюрих: като воля да се живее по-смислено, като разочарование от една форма на битуване, при която ползвайки се от всички удобства, човек започва да усеща живота си пуст, като отхвърляне на привикването с едно прогресивно губещо смисъла си съществуване.

¤

Из „Черен квадрат. Есета” от Макс Фриш

Ето кое е важно: неизразимото, бялото поле между думите, защото тези думи винаги говорят за незначителните неща, които всъщност нямаме наум. Нашите домогвания, истинските, можем в най-добрия случай да предадем описателно, а това буквално означава: писане около тях. Ние ги заобикаляме…Ние изричаме онова, което животът не е. Изричаме го в полза на живота. Речта работи, както скулпторът с длетото, тя отделя кухото, изразимото, от тайната, от истинския живот.

Ние живеем като на конвейер, без надеждата да настигнем себе си и без възможността да поправим дори един миг от живота си. Ние сме колкото нашето настояще, толкова и нашето минало, пък дори и да не одобряваме това минало…

Времето не ни променя.

То само ни разкрива.

* * *

Max Frisch at Amazon.de

Homo faber: Ein Bericht (suhrkamp taschenbuch) von Max Frisch

.

Entwuerfe zu einem dritten Tagebuch von Max Frisch

.

.

.

В България са издадени 10 книги на Шмит с логото на издателство „Леге Артис” - българският издател на Шмит, в превод на Зорница Китинска, Снежина Русинова-Здравкова и Райна Стефанова.  Издателство „Леге Артис” представя последното издание на Е.-Е. Шмит – романът „Одисей от Багдад”, както и „Мечтателката от Остенде”.

Одисей from Багдад от Ерик-Еманюел Шмит

Издателство: Леге Артис, 2010, 257 с.

Цена: 18 лв. -> 17,10 лв.

Художествена литература -> Преводна художествена литература -> Световна проза -> Романи и повести. Световни

"Казвам се Саад Саад, което на арабски означава Надежда Надежда, а на английски Тъжен Тъжен."
Саад иска да напусне Багдад и хаоса в него и да стигне до Европа, до свободата и бъдещето.

Но как да прекоси границите без нито един динар в джоба? Как, като Одисей, да се опълчи срещу бурите, да оцелее в крушенията, да избяга от тъговците на опиум, да пренебрегне песните на Сирените, превърнали се в рокаджийки, да се измъкне от жестокостта на един надзирател-циклоп или да изтръгне от любовната магия на една сицилианска Калипсо?

Мечтателката от Остенде от Ерик-Еманюел Шмит

Издателство: Леге Артис, 2008, 228 с.

Цена: 15 лв. -> 14,25 лв.

Художествена литература -> Преводна художествена литература -> Световна проза -> Романи и повести. Световни

Книгата съдържа 5 новели „с неочакван край”, една от които е дала заглавието й – „Мечтателката от Остенде”. Героините са жени на средна и в третата възраст, с уж обикновена съдба. Типично за Шмит, творбите са написани леко, но без лекомислие, с ударна доза човечност, любов към типажите, фабула, достойна за трилър и разтърсващ финал.

¤

За автора

Ерик-Еманюел Шмит е роден през 1960 г. в Лион, Франция. Учи музика и литература, а после философия в Екол Нормал в Улм. Започва да пише пиеси след едно пътуване в пустинята на Хогар, където преживява уникално по рода си усещане. Първата му пиеса Нощта на семейство Валон (1993) му донася бърз успех и Шмит за кратко време се утвърждава като един от най-успешните съвременни френски драматурзи. През 1994 г. получава наградата „Молиер”. Пиесите му се играят в повече от 40 страни по света. Някои от творбите му са пренесени и в киното. От 1997 г. Шмит започва да пише и романи. За първия си роман получава награда през 1994 г., а през юли 2001 г. Френската академия му присъжда Голямата награда за театър и за цялостното му творчество. През 2001 получава и Голямата награда на читателките на сп. Elle.

* * *

Eric-Emmanuel Schmitt at Amazon.co.uk

The Most Beautiful Book in the World: Eight Novellas by Eric-Emmanuel Schmitt

.

Oscar and the Lady in Pink by Eric-Emmanuel Schmitt

.

Monsieur Ibrahim and the Flowers of the Qu'ran (Methuen Drama) (Modern Plays) by Eric-Emmanuel Schmitt

.

.

Мечтателката от Остенде

Автор : Ерик-Еманюел Шмит

Издател: Леге Артис

Година на издаване: 2008

ISBN: 978-954-9933-92-3

Цена: 15.00 лв.

С  новелата си „Мечтателката от Остенде” френският писател Ерик-Еманюел Шмит продължава вече добре познатия на българския читател от „Господин Ибрахим и цветята на Корана” и „Евангелие според Пилат” почерк, чрез който разплита по свой начин загадките - на думите, на големите митове, на религиозните предразсъдъци, на архетипната представа за бащинство, на ирационалното в рационалния свят. И това става някак леко, ненатрапчиво – приказните и митологичните сюжети се преливат със съвременни ситуации, реалното изведнъж придобива мистична дълбочина, а мистичното става възможно, естествено, намира рационални обяснения.

В „Мечтателката от Остенде” се разплита една мечта – мечтата по любов, от която човек не може да бъде излекуван, мечтата по нещо смислено и важно: дали някакво Събитие, „прозрение” или спомен; нещо, което се разкрива само ако надникнеш в другия свят – отвъд границите на равновесието.

Всъщност... чия е тази мечта?

На възрастната героиня – Емма Ван А., която, завинаги прикована в количката, в края на живота си намира сили-желание-необходимост да разкаже за историята-си-мечта на своя живот? Или е на автора на романи, който е дошъл в малкото курортно градче с поетичното име Остенде във вила „Цирцея” (която вeднага отпраща към Одисеята), за да преодолее и над-скочи приключилата му наскоро любовна връзка? И макар че в центъра на повествованието да застава любовта на самоизолирала се от обществото възрастна дама с фини черти, читателят все повече се убеждава, че това е мечтата на самия герой – на „пътуващия” писател, от чието име се води разказа.

Типично за Шмит историята-мечта на възрастната дама  в новелата има и своята обърната версия, своето отрицание - дори не в рефлексията на случващото се, а в това, доколко то е реално. Племенницата на Емма – Герда, грубовата жена с оскъден речник - смята, че за да разбереш, трябва да приземиш. Именно тя е другият глас, който говори чрез словото на здравия Разум: „Съжалявам, господине - обръща се тя към автора на романи, - но трябва да приемеш, че леля Ема е побъркана.” или „ Горката ми леля. Нищо чудно, че любовите й са приказки... Тя винаги е била само една мечтателка."

Така застават двата разказа един срещу друг - от едната страна е разказът на жената, отдала целия си живот на четене на класиката, чиято любовна „история” е изтъкана от най-романтичните моменти от вечния мит за Одисей (напр. връзката му с Навзикая, при която принцесата и принцът не заживяват заедно); „история”, която е красива приказка, сътворена от митоманка. И от другата страна са преценките на нейната братовчедка, които отричат всички небивалици,  като възможността един съвременен принц да се влюби в куцо момиче.

Чия гледна точка ще приеме писателят, който почива в Остенде? На кого ще повярва...? Мисли ли, че такава любов не може да съществува, достатъчно ли му е да се потопи в красотата на илюзията, че това е било във въображението на старицата и е красиво именно като илюзия, като не-истина? Всъщност най-голямото изпитание стои пред него – всеки друг в творбата е определил своя път, вкопчил се е в своята „истина”, каквато и да е тя...

За да доизплете края на сюжета на „любовния си роман” в аналогия с Пепеляшка, Емма Ван в завещанието си иска да бъде погребана с една мъжка ръкавица – ръкавицата на тайния й любовник, чиято любов тя не преодолява никога. А в деня на погребението „неочаквано” (защото, ако следим логиката на Пепеляшка – съвсем предсказуемо!) идва развръзката - служител от неназован кралски дворец неочаквано носи втората ръкавица!

Както в повечето свои творби Ерик-Еманюел Шмит залага на разследването на загадката – на мистерията, която има различни възможни обяснения. Това е вид „тестване” на реалността и на самите герои – в разследването те изпитват себе си, ценностите си, разкриват по друг начин и Другия. И никога (както относно това, доколко е реална разказаната от Емма история) не се търси единствена гледна точка към събитията, а докрай се съвместяват различни, дори противоположни позиции. Така за читателя остава възможността да завърши сам докрай разследването, да открие своята истина.

И така, двете ръкавици – на вярващия и не-вярващия... в края на творбата се събират... Това сякаш са ръкавиците не на принца обаче, а на автора на романи. (Или на всеки от нас?) Защото той е истинският Одисей – той тръгва на едно пътуване в Мечтата и се завръща при своята Пенелопа - Реалността.

Затова и новелата  е озаглавена – „мечтателката” от Остенде... Емма В. единствена остава само в света на илюзиите.

Но завърналият се Одисей вече не е  същият.

Както (може би?) и читателите на тази новела...

*

Не пропускайте и другите книги на Ерик-Еманюел Шмит на български:

Одет Тулмонд и други истории

Моят живот с Моцарт

Миларепа

Оскар и розовата дама

*

Eric-Emmanuel Schmitt at Amazon.de

Als ich ein Kunstwerk war von Eric-Emmanuel Schmitt

Kleine Eheverbrechen von Eric-Emmanuel Schmitt

Adolf H. Zwei Leben von Eric-Emmanuel Schmitt

Das Evangelium nach Pilatus von Eric-Emmanuel Schmitt

Mein Leben mit Mozart von Eric-Emmanuel Schmitt