Гражданин от Тахсин Юджел

Издателство:  Унискорп, 2010, 164 с.

Цена: 8 лв.

Художествена литература -> Преводна художествена литература -> Световна проза -> Романи и повести. Световни

Най-важното е да не превиваш гръб - смята Гражданин - анонимен писател, който не се поти над белия лист, нито пък запълва компютърния екран. Той твори върху стените и вратите на обществените тоалетни! Клекнал сам и анонимен в кабинката малкият човек излива душата си, отправя думите си към хората като него и е много горд, когато веднъж в един бар някакъв човек му цитира неговите "тоалетни" писания или пък когато вижда как след изкъртената и понесена на гръб от работник изписана от него врата на тоалетна вървят хора и четат мислите му. Защото Гражданин е псевдоним и той си остава скрит зад него за всички. Пише, без да се стреми да става известен, прочут: “Аз мразя шума, искам да стигна от шума до думата, искам да споделя идеите си с хората, както се споделя хляба и лука.” Четирите стени на кабинката не го затварят, а го освобождават и той дава израз на онова, което мисли за политиците, за кварталния трамвай и за корумпирания си шеф, един от малкото разкрили авторството му в служебната тоалетна. Последното кара директора да подаде оставка, но това не само не му нанася особени вреди, а след време му дава възможност да заеме по-висок пост и да покани Гражданин да печата творбите си в неговия вестник. Свикналият да бъде анонимен отказва иначе привлекателното предложение. Не може да го убеди дори бившата му годеница, която се оказва любовница на същия шеф и цялата им интрижка е била дирижирана от него. И така Гражданин предпочита да продължи да се изразява демократично и анонимно, макар че много се страхува от всеки и от всичко. Желанието му е да разкрива истините и да изправя грешките, а и на него, както на другите плескащи стените на тоалетните с какви ли не гадости, това му носи облекчение.

Зад псевдонима Гражданин авторът откровено споделя какво мисли за: политиците, полицаите, корупцията… Неговата изповед е монолог, замаскиран като диалог с читателя.

Остроумен, ироничен, саркастичен, комичен и безмилостен роман, който непрекъснато човърка чувствата и мислите ти, докато го четеш.

¤

За автора

Тахсин Юджел е роден през 1933 г. в Елбистан, Турция. Завършва Лицея „Галатасарай” и Департамента за френски език и литература в Литературния факултет на Истанбулския университет. Професор е по френска литература и семиология и дълги години преподава в Истанбулския университет. В Турция той е не само един от най-популярните съвременни писатели, но и сред най-изявените преводачи на Балзак, Флобер, Пруст, Жид, Камю и др. френски писатели. За преводаческата си дейност е отличен с Azra Erhat Literary Translations Outstanding Service Award. Занимава се и с литературна критика. Пише есета, разкази, автор е на много романи, преведени на няколко езика. Носител е на десет литературни награди, между които и Литературна награда ”Балканика” за романа му ”Небостъргач”, който предстои да излезе на български език. Писателят посети България през 2007 г.

¤

Из "Гражданин"

ВЪВЕДЕНИЕ

Михаил Бахт?н1 е убеден, че някои форми съществуват винаги - в различни епохи и на различни територии, говори за “обективна памет на жанра” и, като изхожда от това разбиране, търси извора на романите на Достоевски още в сатирите на Менип и беседите на Сократ. Много може да се спори колко е приложим терминът и колко реално е формулираното чрез него явление. Но аз, основавайки се на субективната си памет, мога да  кажа, че книгата, която е пред вас, се нарежда след “Записки из мъртвия дом” на Достоевски, “Vie et Aventures de Salavin” на Дюамел, “Падението” на Камю2. Без съмнение, към тях могат да се прибавят още няколко повествования, притежаващи почти същите характеристики. Например, повечето от разказите на Саит Фаик3, да речем “Ненужният човек”, също “Една точка на картата” или “Кафенето на Ефталикус” и “Главата и бутилката” могат да се споменат сред най-добрите образци в жанра.

Образците веднага подсказват жанровите особеностите. В тях повествованието се поднася във формата на жив разговор от първо лице, насочен към някакво второ лице. В повечето случаи става дума за беседа, т.е. за диалог. Но на читателя се представя речта само на единия от разговарящите, репликите и реакциите на ответната страна са предадени само косвено, отразени само в речта на другия. Такава форма, обратно на постановката на Бахт?н, макар и да не прави “многогласни” повествованията, винаги ги оставя “отворени”. Авторите на тези истории ни разказват дадено приключение, но междувременно могат да говорят за всичко. И “Записки из мъртвия дом”, и “Падението” са едновременно и произведения, целящи да изобразяват света, човека и времето.

Без да е подражание на прочутите си предшественици, силата и слабите страни на моя непретенциозен “Гражданин” са също в такова едно “отворено” повествование. Горкият, заради тази си особеност той вече повече от 40 години все не може да намери покой, да затвори вратите си и да се уедини в мястото си. През 1954 година беше кратък разказ от 10 страници, в 1964 година се превърна в по-дълъг и подреден разказ на чужд (френски) език, през 1975 година излезе като повествование, което вече можеше да се нарече и роман. Сега, през 1996-а пък, с поправените многобройни печатни грешки и с някои допълнения и съкращения, добива последния си (и с голяма вероятност окончателен) вид.

Някои книги оставяме, без да ги преработваме, такива, каквито са, тъй като за мерилото си са безупречни или най-малкото постигнали целта си, някои - понеже имат много недостатъци или са вече много далеч от нас, а към някои, знаейки, че никога няма да постигнем съвършенство, се връщаме каквото и да правим, като към бащино огнище.

Тахсин Юджел

- - - - - - - - - - - - - -
1.  Руски съветски философ, теоретик на изкуството (1895-1975) (Бел.пр.).
2.  В първия си вид “Гражданин” е издаден две години преди ”Падението”, но това е отделен въпрос (Бел.пр.).
3. Саит Фаик Абасъянък (1906-1954) самобитен новатор в турската литература, импресионист (Бел.пр.).

.

.

“Случаите на инспектор Тюхчев” от Иво Милев

Издателство: Сиела, 2010, 224 с.

Цена: 12 лв. -> 11,40 лв.

Художествена литература -> Българска художествена литература -> Съвременна българска литература

В нощта на 29-и май, 1912 г., пътищата на инспектор Тюхчев и българския Цар Фердинанд се преплитат за кратко в невзрачен севлиевски хан. Още преди разсъмване две събития стряскат тихия провинциален градец – стрелба по Царя и убийството на търговеца Стоимиров, заедно с жена му и двете му невръсни деца. Трагичните случаи, ознаменували този ден, не спират до тук – в близката гора е намерен трупът на скромния севлиевски гражданин Никола Тупузанов... Няколко месеца по-късно поредно трагично събитие разтърсва друг край на идиличната българска провинция. В хотел “Европа” в малкото курортно градче Хисаря намират смъртта си индустриалецът Трендафилов и трите му деца. На по чудо оцелялата съпруга обаче също не е съдено да живее дълго... В стръмен, горист участък на пътя между Търново и Ловеч – още едно семейство намира смъртта си, заедно с бащата и майката, жертва става и 13-годишната дъщеря... При пожар в къща в Арбанаси в пламъците загива цялото многлюдно семейство... На пръв поглед между всички тези трагични произшествия няма връзка... Но не и за инспектор Тюхчев, който самоотвержено се хвърля в преследване, където всяко ново откритие не носи развръзка, а нова тайна... А дали развръзката няма да изненада и самият инспектор?

И още...

... Под асмата в двора на полицейския пристав Карагьозов, на чаша кафе и сиропиран щрудел, след обилен обяд, инспектор Тюхчев в компанията на студента Старибрадев и красивата госпожица Синтия Карагьозова, разказва за своето първо разследване, случило се преди 18 години в столицата на Австро-Унгария, Виена, където младият Тюхчев току-що завършва юридическото си образование. Повод за първия опит на бъдещия инспектор е молбата на неговия тогавашен приятел Антон Щокталер, чийто чичо професор барон Щокталер е намерен мъртъв в кабинета си... Наистина ли преди толкова години Тюхчев е направил правилните изводи?...

.

.

„За любовта и смъртта” от Патрик Зюскинд

Издателство: Унискорп, 2010, 64 с.

Цена: 7 лв.

Превод от немски: Ваня Пенева

Художествена литература -> Преводна художествена литература -> Световна проза -> Романи и повести. Световни

„За любовта и смъртта” е сборник от есета, написани от Патрик Зюскинд, които разглеждат връзката между двете основни природни стихии в човешкото битие. Зюскинд създава една хипнотизираща проза, която провокира мисълта на читателя чрез интригуваща смесица от образи, разкриващи тъмната еротична връзка между смъртта и любовта. Авторът описва различните видове любов и доразвива темата като дава примери с лични случки, митове и откъси от биографиите на известни личности. Уникалните и запомнящи са историите му: свидетелския му разказ за двойка, която прави секс по време на задръстване; флиртуващи мъж и жена, които пренебрегват присъстващите; увлечението на Томас Ман по млада сервитьорка. Всеки един от тези примери служи, за да илюстрира животинската любов, самозаблудата, идеалната „платоническа любов”. Зюскинд сравнява връзката между любовта и смъртта и неразривността между секса и танатоса. За разлика от любовта, за която обществото не може да спре да говори, съвременната култура е по-резервирана към темата за смъртта. Единственото изключение е "еротичният копнеж към смъртта". Зюскинд се опитва да обясни защо двете теми са толкова преплетени и неизчерпаеми и се опира на Гьоте, Клайст, Платон и Сократ. Финалът на есетата е посветен на сравнението между две митологични фигури на любовта – историите за Орфей и Исус. Зюскинд определя любовта на Христос като нечовечшка и възхвалява Орфей заради неговата смелост и самоотверженост. Немският писател констатира, че историята за Орфей е много по-докосваща читателя, заради провала му като човешко същество. Критиците определят тона на есетата като лек и пленителен, тъй като „За любовта и смъртта” почти напомня на музикално произведение в сравнение с бестселъра на Зюскинд „Парфюмът”.

¤

За автора

Патрик Зюскинд (Patrick Suskind) е роден през 1949 г. в Германия.  Получава музикално образование, следва история в Мюнхенския университет и в Екс-ан-Прованс. Работи в патентния отдел на “Сименс”, като пианист в танцбар, треньор по тенис на маса. Литературният му дебют е едноактният монолог "Контрабасът", следват "Парфюмът", "Гълъбът" и др. Удостоен е с редица литературни награди, а "Парфюмът" е определен за един от най-известните романи, писани на немски език, и една от най-четените книги в света.

Зюскинд не дава интервюта, не публикува свои снимки, отказва отредените му литературни награди, не се появява на премиерите на филмите и книгите си. Той лишава читателите от възможността да наблюдават неговото стареене, но пък надхитрява времето, изплъзва му се и се подготвя за ролята си на наблюдател - любимата за писателите.

За любовта и смъртта авторът споделя: „В любовта има нещо загадъчно, нещо, което не можем да видим съвсем добре и не сме в състояние да обясним ясно и пълно.

Колкото повече бърборим за любовта, толкова по-малко говорим за смъртта. Тя ни затваря устата.”

* * *

Patrick Suskind at Amazon.co.uk

On Love and Death by Patrick Suskind

.

Perfume: The Story of a Murderer by Patrick Suskind

.

The Pigeon (International Writers) by Patrick Suskind

.

.

„Скрита власт" от Стив Мартини

The Rule of Nine (Paul Madriani Novels) by Steve Martini

Guardian of Lies (Paul Madriani Novels) by Steve Martini

Compelling Evidence by Steve Martini

“Животното като литературна провокация:
“Анималистиката” на Емилиян Станев” от Морис Фадел

Издателство: Нов български университет, 2010.

Книгата “Животното като литературна провокация: “Анималистиката” на Емилиян Станев” предлага четене на т.нар. “анималистична проза” на Ем. Станев в контекста на не само на традиционния мотив за границите между човешкото и животинското, но и на въпроса какви са ефектите от съществуването на този мотив, какво следва от него.

В литературно-исторически план книгата подлага на критика утвърдилото се в българското литературознание понятие “анималистика”. На критическо разглеждане са подложени и основни представи за “анималистичната” проза на Станев: идеята, че той описва животното като такова, каквото то е, че е голям познавач на животинския свят и природата, че е “жесток реалист”.

Книгата не затваря “анималистиката” на Станев в “литературното поле”, а я открива към различни среди, в които се утвърждават понятията за човешко и животинско или в които се проблематизират тези понятия. Текстовете на Станев се поставят в отношение към антропоцентризма, биовластта, критическата антропология на Хайдегер. Подробно  е засегната една тема, на която в българското литературознание се обръща по-малко внимание: темата за литературния текст и текста на закона. Книгата завършва с опит за очертаване на едно разбиране за реалното в литературата, което избягва както тривиалния възглед за “отразяването” на външния свят в текста, така и по-модерната, но вече също така банална представа, че литературата конструира реалност.

Откритостта на книгата към различни контексти я прави възможна не само за една литературоведска аудитория, а и за всички онези, които с гордост наричат себе си “хора” или които, омерзени от човешкото в себе си, се прислоняват в понятието “животно”. Както и за онези, които се колебаят човек ли са или животно.

¤

За автора

Доц. д-р Морис Фадел е преподавател в програмите на департамент “Нова българистика” на Нов български университет. Директор е на бакалавърска програма “Български език и литература”. Редактор е на “Университетски дневник”. Автор е на монографията “Пол де Ман: опити с невъзможното” (2002), както и на многобройни статии в научни сборници и на рецензии за книги в периодичния литературен печат.

Препоръчани онлайн публикации:

* Животинското

* Романът на Емануил Попдимитров

* Literary Theory and the Mass Media

.

В България са издадени 10 книги на Шмит с логото на издателство „Леге Артис” - българският издател на Шмит, в превод на Зорница Китинска, Снежина Русинова-Здравкова и Райна Стефанова.  Издателство „Леге Артис” представя последното издание на Е.-Е. Шмит – романът „Одисей от Багдад”, както и „Мечтателката от Остенде”.

Одисей from Багдад от Ерик-Еманюел Шмит

Издателство: Леге Артис, 2010, 257 с.

Цена: 18 лв. -> 17,10 лв.

Художествена литература -> Преводна художествена литература -> Световна проза -> Романи и повести. Световни

"Казвам се Саад Саад, което на арабски означава Надежда Надежда, а на английски Тъжен Тъжен."
Саад иска да напусне Багдад и хаоса в него и да стигне до Европа, до свободата и бъдещето.

Но как да прекоси границите без нито един динар в джоба? Как, като Одисей, да се опълчи срещу бурите, да оцелее в крушенията, да избяга от тъговците на опиум, да пренебрегне песните на Сирените, превърнали се в рокаджийки, да се измъкне от жестокостта на един надзирател-циклоп или да изтръгне от любовната магия на една сицилианска Калипсо?

Мечтателката от Остенде от Ерик-Еманюел Шмит

Издателство: Леге Артис, 2008, 228 с.

Цена: 15 лв. -> 14,25 лв.

Художествена литература -> Преводна художествена литература -> Световна проза -> Романи и повести. Световни

Книгата съдържа 5 новели „с неочакван край”, една от които е дала заглавието й – „Мечтателката от Остенде”. Героините са жени на средна и в третата възраст, с уж обикновена съдба. Типично за Шмит, творбите са написани леко, но без лекомислие, с ударна доза човечност, любов към типажите, фабула, достойна за трилър и разтърсващ финал.

¤

За автора

Ерик-Еманюел Шмит е роден през 1960 г. в Лион, Франция. Учи музика и литература, а после философия в Екол Нормал в Улм. Започва да пише пиеси след едно пътуване в пустинята на Хогар, където преживява уникално по рода си усещане. Първата му пиеса Нощта на семейство Валон (1993) му донася бърз успех и Шмит за кратко време се утвърждава като един от най-успешните съвременни френски драматурзи. През 1994 г. получава наградата „Молиер”. Пиесите му се играят в повече от 40 страни по света. Някои от творбите му са пренесени и в киното. От 1997 г. Шмит започва да пише и романи. За първия си роман получава награда през 1994 г., а през юли 2001 г. Френската академия му присъжда Голямата награда за театър и за цялостното му творчество. През 2001 получава и Голямата награда на читателките на сп. Elle.

* * *

Eric-Emmanuel Schmitt at Amazon.co.uk

The Most Beautiful Book in the World: Eight Novellas by Eric-Emmanuel Schmitt

.

Oscar and the Lady in Pink by Eric-Emmanuel Schmitt

.

Monsieur Ibrahim and the Flowers of the Qu'ran (Methuen Drama) (Modern Plays) by Eric-Emmanuel Schmitt

.

.

1.  Милениум: Мъжете, които мразеха жените от Стиг Ларшон

Издателство: Колибри, 2009, 461 с.

Цена: 16 лв.  -> 17,20 лв.

МИЛЕНИУМ е името на вестника, чийто съсобственик и отговорен редактор Микаел Блумквист е главен герой в едноименната трилър-трилогия. Още с излизането си през 2005 г. трилогията има зашеметяващ световен успех. „Мъжeтe, които мразеха жените“, първата книга от поредицата, получава наградата „Стъклен ключ“ за най-добър скандинавски роман за 2005 г.

Микаел Блумквист е разследващ журналист, разкрил ред скандални случаи и несправедливо осъден за клевета заради написана от него изобличителна статия срещу могъщ шведски финансов магнат.

2. Милениум: Момичето, което си играеше с огъня от Стиг Ларшон

Издателство: Колибри, 2010, 640 с.

Цена: 18 лв. -> 17,10 лв.

„Момичето, което си играеше с огъня“ е втората книга от поредицата. Тя е определена за криминален роман на 2006 г. от Шведската академия за криминална литература.

Ексцентричната и асоциална Лисбет Саландер, на която никой компютър не може да се опре, попада в центъра на драматични събития, свързани със загадъчното й минало. Обвинена в тройно убийство и въвлечена в гонитба на живот и смърт, в която тя е мишената, Лисбет решава веднъж завинаги да скъса със сенките от миналото, да накаже тези, които го заслужават. По същото време Микаел Блумквист започва да работи върху един невероятно горещ репортаж, свързан с търговия със секс робини. Много от замесените в случая са високопоставени обществени личности.

3. Милениум: Взривената въздушна кула от Стиг Ларшон

Издателство: Колибри, 2010, 672 с.

Цена: 18 лв. -> 17,10 лв.

„Взривената въздушна кула“ е третата книга от поредицата. Cлед като във втория том я убиват и погребват, ексцентричната и свръхинтелигентна Лисбет Саландер все пак оцелява! В болницата в Стокхолм, където претърпява сложна мозъчна операция, хакерката лежи близо до баща си, зловещия Залаченко, когото пък тя за малко не убива. Лисбет продължава да е обвинена в тройно убийство. Закрилниците на Залаченко от тайнствената Секция, служители от Полицията за сигурност, прокурори, полицаи и част от самата държавна машина се съюзяват с намерението да я унищожат. Микаел Блумквист ще тръгне по следите на конспирацията, а сестра му Аника Джанини ще поеме защитата на Лисбет на предстоящия процес. Междувременно, макар и в тежко здравословно състояние, Саландер няма да се предаде, а ще продължи да се бори и отмъщава: първо от болницата – естествено, с помощта на верния си компютър, и накрая на самия процес. С пълен успех. Така в третия, последен том на „Милениум“ читателят най-после научава как свършва всичко. А му се иска да има още!

¤

За трилогията

Още с излизането си през 2005 г. трилогията има зашеметяващ световен успех и получава две престижни награди. От трите книги само в Швеция са продадени близо 4 милиона екземпляра, а по света – над 30 милиона!

¤

За автора

Стиг Ларшон (1954–2004) е известен шведски журналист, писател и общественик. През 2004 г. предава за печат първите три книги от криминалната поредица „Милениум“ и умира от инфаркт, без да дочака появата им на книжния пазар. Носят се непотвърдени слухове, че смъртта му е свързана с дейността му на разследващ журналист.

¤

Из  „Милениум: Взривената въздушна кула“ от Стиг Ларшон

ДОКТОР АНДЕШ ЮНАСОН бе събуден от сестра Хана Никандер малко преди един и половина сутринта.

– Какво има? – объркан попита той.

– Идва хеликоптер. Двама пациенти. Възрастен мъж и млада жена. Тя е простреляна.

– Аха – каза уморено Андеш Юнасон.

Чувстваше се доста бодър, въпреки че бе дремнал не повече от половин час. Беше нощна смяна в спешното отделение на Салгренската болница в Гьотеборг. Отвратително натоварена вечер. След 18 часа, когато отиде на работа, болницата бе приела четирима, пострадали при катастрофа от фронтален удар. От тях един бе в критично състояние, а друг бе обявен за мъртъв веднага след пристигането им. Беше се погрижил и за сервитьорка с обелено коляно при кухненски инцидент в ресторант на Авеню, спаси живота и на четиригодишно момченце, постъпило в болницата със спряно дишане след поглъщане на колелце от автомобил играчка. Освен това успя да превърже тийнейджърка, паднала с велосипеда си в дупка. Пътните служби бяха сметнали за уместно да разкопаят улицата точно при излаза от велоалея, а някой дори бе съборил предупредителните знаци в дупката. Момичето получи четиринайсет шева на лицето и щеше да има нужда от два нови предни зъба. Юнасон помогна и на ентусиазиран ковач лаик, успял да си отсече парче от пръста.

Към единайсет броят на спешните пациенти намаля. Той направи обиколка и провери състоянието на новопостъпилите, после се оттегли в стаята за почивка малко да отдъхне. Смяната му свършваше в 6 часа и рядко успяваше да поспи, дори да нямаше спешни случаи, но точно тази нощ почти веднага се бе унесъл.
Сестра Хана Никандер му подаде канче чай. Още не знаеше подробности за новите пациенти.

Андеш Юнасон погледна през прозореца и видя, че над морето силно святка. Хеликоптерът наистина бе излетял в последната минута. Внезапно силно заваля. Бурята връхлиташе и Гьотеборг.
Докато стоеше до прозореца, чу шума на мотора и видя хеликоптера да кръжи над площадката за кацане. Затаи дъх, когато си даде сметка, че на водача му е трудно да го държи под контрол. После машината изчезна от полезрението му и лекарят чу как моторът забавя обороти. Пое глътка чай и остави настрана канчето.

АНДЕШ ЮНАСОН ПОСРЕЩНА НОСИЛКИТЕ на входа на спешното. Колежката му от смяната Катарина Холм се погрижи за първия пациент, когото вкараха вътре – възрастен мъж с тежка лицева рана. На доктор Юнасон се падна грижата за втория пациент, простреляната жена. Направи бърз преглед и установи, че става дума за момиче, вероятно в тийнейджърска възраст, окървавено и мръсно, с тежки рани.
Повдигна одеялото, с което я бяха завили от Спасителната служба, и видя, че някой бе залепил огнестрелните рани на хълбока и рамото с широка сребриста лента, което прецени като необичайно умна инициатива. Тиксото спираше кръвотечението и предпазваше раните от бактерии. Установи, че куршумът е минал през външната страна на хълбока и е навлязъл право в мускулната тъкан. После повдигна рамото и локализира входящата рана на гърба. Нямаше изходяща рана, което означаваше, че куршумът е заседнал някъде в рамото. Надяваше се да не е навлязъл в белия дроб и след като не откри кръв в устата на момичето, заключи, че надеждата му се оправдава.

– Рентген – каза на асистиращата сестра. Повече обяснения не бяха нужни.

Най-накрая разряза превръзката, направена от хората от Спасителната служба около черепа й. Замръзна, когато с пръсти усети входящата рана и разбра, че момичето е било простреляно в главата. И там липсваше изходна рана.

Андеш Юнасон постоя няколко секунди, наблюдавайки момичето. Внезапно се почувства потиснат. Често описваше работата си като сходна с тази на футболния вратар. На работното му място ежедневно пристигаха хора в различно състояние с една-единствена цел – да получат помощ. 74-годишни лелки, паднали в галерията на Нурдстан със спрели сърца, 14-годишни момчета с пробит от отвертка бял дроб и 16-годишни момичета, гълтали таблетки екстази и танцували осемнайсет часа, след което припаднали с посинели лица. Имаше жертви на трудови злополуки и насилие. Малки дечица, нападнати от бездомни кучета на площад Васа, и сръчни мъже, които само искали да нарежат няколко дъски с „Блек & Декер“ и прерязали китките си до костния мозък.

Андеш Юнасон беше вратарят, застанал между пациентите и погребалното бюро. Работата му се състоеше в това да решава какви мерки да се вземат, за да опази вратата. При погрешно решение пациентът можеше да умре или да остане инвалид за цял живот. Най-често вземаше правилните решения, които зависеха от специфичните проблеми на всеки наранен пациент. Удар с нож в дроба или счупване при автомобилна катастрофа бяха ясни и видими. Пациентът оживяваше в зависимост от големината на нараняването и от неговата сръчност.

Имаше два вида наранявания, които Андеш Юнасон ненавиждаше. Едните бяха сериозните обгаряния, които независимо от предприеманите от него мерки водеха до доживотно страдание. Другите бяха раните по главата.

Момичето пред него можеше да живее с куршум в бедрото и куршум в рамото. Но куршум някъде в мозъка й беше проблем от съвсем друга величина. Внезапно чу сестра Хана Никандер да казва нещо.

– Моля?

– Това е тя.

– Какво искаш да кажеш?

– Лисбет Саландер. Момичето, което преследват от няколко седмици за тройното убийство в Стокхолм.

Андеш Юнасон погледна лицето на пациентката. Именно нейната паспортна снимка той и останалите шведи бяха видели по афишите, с които бе облепена всяка будка за цигари от Великден насам. А сега самата убийца бе простреляна, което в крайна сметка беше някаква форма на поетична справедливост.

Но това не го засягаше. Работата му бе да спасява живота на пациентите си независимо дали са тройни убийци, или лауреати на Нобелова награда. Или и едното, и другото.

* * *

Stieg Larsson at Amazon.de

Verblendung (1): Roman von Stieg Larsson

.

.

.

Verdammnis (2): Roman: Millennium Trilogie 2 von Stieg Larsson

.

.

.

Vergebung (3): Roman: Millennium Trilogie 3 von Stieg Larsson

.

.

.

.

„Невинен” от Скот Търоу

Издателство: Ера, 2010, 440 с.

Цена: 15 лв. -> 14,25 лв.

Преди две десетилетия Ръсти Сабич и Томи Молто се сблъскват в земетръсен процес за убийство. Сега Сабич вече е съдия. Но отново е обвинен в отнемането на човешки живот. Този път – на съпругата си...
На пръв поглед тя умира от естествена смърт. Но защо Ръсти чака цял ден, преди да съобщи на някого? Старият му враг, прокурорът Томи Молто, започва разследване. И открива улики, които сочат към Сабич... А скоро приключилата връзка на Ръсти с доста по-млада жена допълнително наелектризира ситуацията...
Двама силни мъже се изправят един срещу друг в съдебната зала. Отново. И всеки иска да бъде победител.

Експлозивната съдебна драма проследява сблъсъка на Ръсти Сабич и Томи Молто  двайсет години след събитията в бестселъра „Невинен до доказване на противното”. А безспорният майстор в жанра Скот Търоу (Scott Turow) за пореден път шокира с разкритията си за погрешимостта на съдебната система – от машинациите на прокурорите и адвокатите до нагласените доказателства, които често изопачават истинския смисъл на справедливостта...

* * *

Scott Turow at Amazon.co.uk

Innocent by Scott Turow

.

The Burden of Proof by Scott Turow

.

Presumed Innocent by Scott Turow

.

.

.

„Адските машини за желания на доктор Хофман” от Анджела Картър

Издателство: Алтера, 2010, 292 с.

Цена: 20 лв. -> 19 лв.

Художествена литература -> Преводна художествена литература -> Световна проза -> Романи и повести. Световни

Анджела Картър  (Angela Carter) (1940 -1992) е от най-радикалните британски писателки след Втората световна война. Романите “Нощи в цирка” и “Мъдри деца”, разказите-приказки от “Кървавата стая” са наричани от критиците “фантастична гротеска” и “модерна готика”. През 2008 “Таймс” я поставя на десето място в класацията си на 50-те най-големи британски писатели след 1945.

Един ден в Града цялата публика на представлението на “Вълшебната флейта” е превърната в ято пауни. Така започва войната на диаболичния доктор Хофман срещу самата реалност, такава, каквато я познаваме. Младият Дезидерио е от малцината, запазили разсъдъка си, защото на чудесата, фантомите и халюцинациите отвръща с неподправено отегчение. Но когато му възлагат секретната мисия да открие и ликвидира доктор Хофман, той приема, защото в съня си се е влюбил в неговата магнетична дъщеря. И Дезидерио тръгва на приключение, в което ще се сблъска със собствените си потискани желания, в един шеметен свят, разгърнат от Анджела Картър с размаха на Фройд, изяществото на Набоков, крайността на Сад и духа на 1960-те.

¤

„Най-добрия писател в Англия (...) Това се случи преди почти 18 години. Тя беше първия велик писател, когото срещах, и беше също така един от най-добрите, най-верните, най-искрените, най-вдъхновяващите приятели, които човек би могъл да има. Повтарям: Анджела Картър беше велика писателка. Повтарям го, защото независимо от нейната световна репутация, тук във Великобритания някак си никога не са й отдавали дължимото. Разбира се, много писатели знаеха, че тя е този рядък екзмпляр, наистина неповторима, и като нея няма друга на тази планета. Знаеха и много от омагьосаните, вдъхновените читатели. Но поради някаква причина на нея не и се даваше полагащото й се място - в центъра на литературата на нейното време, в сърцето на нещата. Сега, когато тя е вече мъртва, аз не се съмнявам, че нейните постижения бързо ще станат известни. Колко тъжно, че писателите трябва да умрат, за да им дадем тяхното място в пантеона.”

Салман Рушди „Анджела Картър (1940 - 1992): Много добра магьосница и много скъп приятел” (статията е публикувана в Ню Йорк Таймс)

„(...) най-прекрасния сюрреалистичен роман за последните 30 години. Книгата перфектно улавя идеите и идеалите на сюрреалистичната красота.”

Джеф Вандермеер за „Адските машини за желания на доктор Хофман”

„Бързо забравяме, че местата, които тя така внимателно наблюдава, са част от интериора на нейното въображение. Това е така, защото светът, който тя описва, става по-реален от всеки натуралистичен доклад."

Ню Йорк Таймс за „Адските машини за желания на доктор Хофман”

* * *

Angela Carter at Amazon.co.uk

The Bloody Chamber and Other Stories by Angela Carter

.

Angela Carter's Book of Fairy Tales by Angela Carter

.

The Passion of New Eve (Virago modern classics) by Angela Carter

.

.

„Голгота” от Чингиз Айтматов

Издателство: Унискорп, 2010, 336 с.

Цена: 15 лв. -> 14,25 лв.

Художествена литература -> Преводна художествена литература -> Световна проза -> Съвременна световна проза

Романът  „Голгота” е многопластово произведение, в което се преплитат няколко основни сюжетни линии, свързани помежду си с обща проблематика от философски, морален и естетически характер. Романът на Чингиз Айтматов представя хаоса и дисхармонията в човешките отношения, тъмната и светлата страна на живота, но е и израз на тревогата на автора за отнетата вяра в нравствената чистота и идеалите. Айтматов разглежда противоречивостта на човешката природата и задава много теми за размисъл като една от тях е за личната Голгота и корените на злото. В романа, който напомня на притча, са преплетени три основни сюжетни линии. Първата - представя живота на двойка вълци, които са принудени да се изселят от степите и чиито рожби са избити от хората. Втората сюжетна линия е историята на Авдий - млад човек, който напуска духовната семинария и започва да се занимава с журналистика, но продължава да търси своята мисия в света и смисъла на съществуването. След като прониква в бандата на наркотрафиканти и бракониери той е убит жестоко. Историята на Авдий  препраща към библейския сюжет, защото според автора всеки носи своята Голгота и трябва да я преживее. Третата нишка в романа е разказът за съдебния процес срещу Христос, ръководен от Пилат Понтийски, където често житието на Сина Божий се преплита със съдбата на героите от романа. Айтматов нанизва историите като в стара притча, разказва увлекателно, емоционално, поетично и използва много образен език.

¤

Чингиз Айтматов (Chingiz Aitmatov) (1928-2008) е роден в Киргизия. Баща му е виден държавник, но през 1937 г. е арестуван, а на следващата - разстрелян. Майка му е от татарски произход и е била актриса. Айтматов завършва литература в Москва и през 1958 г. в сп. "Октябрь" са отпечатани първите негови разкази. С повестта "Джамиля" писателят привлича вниманието на читатели и литературна критика. По-късно е главен редактор на сп. "Иностранная литература", член е на Секретариата на Съюза на писателите и на Съюза на кинематографистите. Бил е депутат и посланик на Русия и Киргизия в редица европейски страни. Произведенията му "Голгота", "Денят по-дълъг е от век", "Клеймото на Касандра", "Белият параход", "Тополчице моя", "Шареното куче тича край брега", "Когато планините падат" и други, преведени на много езици, го определят като класик на руската и киргизката литература и писател със световна известност. Неговите романи - притчи предупреждават, че Страшният съд отдавна е започнал, трябва само да го проумеем. Чингиз Айтматов е удостоен с редица държавни и литературни награди.

* * *

Chingiz Aitmatov at Amazon.co.uk

Jamilia by Chingiz Aitmatov

.

Ode to the Grand Spirit: A Dialogue (Echoes and Reflections Series) by Chingiz Aitmatov

.

.

.

„Невинен до доказване на противното” от Скот Търоу

Издателство: Ера, 2010, 464 с.

Цена: 14 лв. -> 13,30 лв.

Художествена литература -> Преводна художествена литература -> Световна проза -> Трилъри

Красивата прокурорка Каролин Полхимъс е жестоко убита. Разследването е възложено на колегата й Ръсти Сабич.

Той трябва да реши случая светкавично. Преди изборите за нов главен прокурор. Преди да изгуби поста си. Преди някой да научи за аферата му с Каролин...

Но изборите са спечелени от политически враг. Противник, който иска Сабич вън от прокуратурата. Мъж, който знае за връзката му с убитата и разполага с улики срещу него...

От обвинител Сабич се превръща в обвиняем. А драматичното дело води до стъписващи разкрития за корупция, поквара и измама.

Кой е убиецът на Каролин?

С шумен успех е приета и екранизацията по книгата с участието на Харисън Форд. С прецизния гений на практикуващ адвокат „бащата на съдебния трилър” Скот Търоу прави дисекция на съвършеното престъпление, за да зададе болезнения въпрос: ако не успеем да открием истината, ще възтържествува ли справедливостта?

* * *

Скот Търоу в книжарница „Книгосвят”

Съвестта е моят адвокат от Скот Търоу

.

.

.

Законите на нашите бащи от Скот Търоу

.

.

.

.

.

1. Най-новата книга за езика на тялото - Алън и Барбара Пийз, 2009, 416 с. , 16 лв. -> 15,20 лв.

Приложна психология

Алън и Барбара Пийз са утвърдени специалисти в областта на човешките отношения и „преподаватели" по ЕЗИКА НА ТЯЛОТО. Книгите им са издадени в тираж над 20 милиона, а създадените по тях телевизионни серии са гледани от над 100 милиона зрители.

Като всеки нов език, и ЕЗИКЪТ НА ТЯЛОТО се усвоява с упоритост и упражнения. На практика НАЙ-НОВАТА КНИГА ЗА ЕЗИКА НА ТЯЛОТО е самоучител, помагало и „речник" за всеки, който желае да усъвършенства себе си и да направи света наоколо по-добър.

Ако се научите да си служите с ЕЗИКА НА ТЯЛОТО, ще се
убедите, че той често казва нещо съвсем различно от онова, което изговаряме, мислим или чувстваме. И ще знаете:

• Как да изпращате позитивни сигнали към другите

• Как да разберете, че някой ви лъже

• Как да се сближите с някого

• Как да успеете в интервю или на преговори

• Как да си изберете партньор

2. Техники за психична защита - Тед Андрюс, 2005, 336 с., 8 лв.

Езотерика. Духовни учения -> Езотерична терапия

Животът на съвременния човек е изпълнен с много предизвикателства. Стресът, забързаният ритъм и ускореното ежедневие го правят лесно подвластен на многобройни външни атаки и влияния, идващи от различни измерения на битието.

Тед Андрюс (Ted Andrews) ни поднася едно незаменимо практическо ръководство, основано на здрав разум и лична практика, чрез което можем да постигнем хармония и успех в живота.

Книгата ще ни помогне:

Да преодолеем митовете, погрешните представи и необоснованите страхове от невидимия свят.

Да се научим да разбираме и различаваме истинските от фалшивите психични явления.

Да приемаме неуловимите влияния и да си взаимодействаме с тях.

Да развием собствените си психични способности по един безопасен начин.

Да увеличим, балансираме и защитим нашата енергия във всяка житейска ситуация.

Книгата съдържа повече от 20 ефективни древни техники за духовно пречистване, психична защита и постигане на хармония, щастие и баланс.

3. Да се обичаме с отворени очи - Хорхе Букай, 2010, 264 с., 11,95 лв. -> 11,40 лв.

Приложна психология

Хорхе Букай отново ни изненадва, предлагайки този път на вниманието ни... роман, в който основната тема е любовта и изграждането на взаимоотношенията в една двойка.

Много хора допускат грешката да търсят партньор като средство за разрешаване на собствените си проблеми. Смятат, че една интимна връзка ще ги излекува от мъките им, от отегчението, от липсата на смисъл в живота им.

Очакват двойката да запълни празнотата в тях.

Каква ужасна грешка!

Когато избирам партньор с такива очаквания, накрая неизбежно намразвам човека, който не ми дава каквото съм очаквал.

А после? После може би ще потърся нов, и нов, и нов… Или ще реша да прекарам живота си, оплаквайки се от съдбата.

Ето защо, настъпят ли трудности в отношенията, първо трябва да осъзнаем, че те са неделима част от пътя към любовта. Разрешението е в това да се откажем от илюзията за съвършената двойка, в която няма конфликти и партньорите са вечно влюбени.

Това е истинският смисъл на двойката: не спасението, а срещата. Или по-скоро срещите.

Аз с теб.

Ти с мен.

Аз със себе си.

Ти със себе си.

Ние със света.

4. Лудите, които ни управляват - Паскал дьо Сютер, 2010, 340 с., 15 лв. -> 14,25 лв.

Хуманитарни науки -> Психология

Тази книга е посветена на политическата психология. Тя анализира личността както на лидера изобщо, така и на някои световни лидери, от чиито характери, комплекси и настроения в крайна сметка зависим всички ние. Портретите на Клинтън, Буш, Митеран, Саркози и на много други от близкото и по-далечното минало ни представят овластения политик нерядко в изненадваща светлина. „Лудите, които ни управляват“ е не само завладяваща, но и полезна книга – и за управляващите, и за управляваните. И едните, и другите ще видят, че политиката не е лесна работа, като първите може би ще научат какви не трябва да бъдат, а вторите – за кого не трябва да гласуват.

„Властта е дрога, която подлудява всеки, който я вкуси“, казваше Франсоа Митеран. Дали пък не трябва човек да е луд, за да се сдобие с власт? Да бъде донякъде мегаломан, за да се устреми към върховете, малко параноик – за да се пази от предателствата, леко психопатичен – за да елиминира противниците си...

За медиите нещата са ясни. Джордж У. Буш е „аутист“, Силвио Берлускони – „мегаломан“, Никола Саркози – „болезнено хиперактивен“.

Така ли е всъщност?

5. Опитът на един глупак, стигнал до прозрението как да се избавим от очилата - Мирзакарим Норбеков, 2004, 344 с. , 8,90 лв.

Медицина за всеки

Според Мирзакарим Норбеков (Mirzakarim Norbekov) всички болести ни спохождат заради неумението ни да управляваме собствения си организъм, да използваме силата на личността си. Благодарение на човешката глупост, пасивност и мързел - тези вечни врагове на здравето, на младостта и на възможностите ни за реализация, повечето хора сами попадат в продължителен плен на болестите.

.

„Животът като липсваща лъжица” от Иван Димитров

Издателство: Алтера, 2010, 164 с.

Цена: 11 лв. -> 10,45 лв.

Романът „Животът като липсваща лъжица" е дебютен за младия автор Иван Димитров, познат на българските читатели само с разказите си („Местни чужденци", Арс 2010) и Розова любов. Книгата не се стреми непременно да предизвика скандал, но би могла да убие всеки, който мисли, че младите се занимават само с любов, учение и спорт. Макар че вътре има и любов, има побой – жалко, че добрите си изяждат боя - а има и състезателни постижения... в друсането. Как се става наркоман? Отговорът на Димитров е отчасти уличен, защото улицата активно присъства в романа, и отчасти литературен заради литературните пристрастия на автора към Керуак, Бърджес, Кафка и много други. Романът има толкова общо с химните на Керуак, колкото и с кошмарите на Кафка. Кой пуши трева, познаваш ли наркомани, защо на улицата те поздравяват все безделници, а не уважавани хора в костюми, какъв живот водиш и докъде ще стигнеш? Светът разпитва героя на Димитров и го вкарва във “филм”. Той трябва да внимава, да се пази от страха и самосъжалението, за да дочака любовта. Най-страшният грях, който бихме могли да извършим, е да отстъпим от своето желание. Тогава липсващата лъжица от „Матрицата" (There is no spoon...), лъжицата на фантазията, започва да се използва за зло.

Стилът на романа е смесица от висока художествена проза и сленг. Гласът на героя донякъде напомня за претенциите и прозренията на юношата  на Достоевски.

¤

Из „Животът като липсваща лъжица”

Със стъклени шишета бира в ръце (аз с кока-кола) се мотаехме из нашето царство - града. Тогава работеха Алекс (склададжия в магазин), Бояна (в компютърна фирма), Катя (барманка в заведение в центъра) и Ванката (озвучител в софийски клуб). Другата част от компанията или си търсеше работа, или очакваше началото на новия семестър. Първите дни в София бяха поносими, дори хубави. Като всяка година, когато се върнеш отнякъде и се наслаждаваш на новата опаковка на града, докато тя не ти омръзне след около месец. Тогава в съзнанието ти изниква основният въпрос на градското ти съществуване: "Как да се махна оттук поне за уикенда?" Правиш сложни схеми, опитваш се да освободиш всеки свободен уикенд и веднага си биеш шута към Рила, Пирин, Родопите, Стара планина или където и да е, само да не си в София. Струпването на повече свободни дни ти действа ободряващо, не обичаш да бързаш с прибирането. Празниците около Коледа и Нова година са кулминация, след която следва известно затишие. През пролетта избухваш, в началото на лятото спонтанно напускаш работа и поемаш накъдето ти видят очите. Независимо дали ще е към пещерна ниша около Камен бряг, към някой пуст плаж, малко градче, село, или просто ще блуждаеш. Някои хора предпочитат екстремните пътувания, други - не толкова, но винаги ще запомня едно пътуване в Странджа, когато умишлено отбягвахме населените места. Не купувахме дори хляб, правехме си чапатита от бяло брашно, а ако минавахме близо до някое село, изчаквахме и вървяхме през нощта. И така две седмици.

----------

Те пляскаха карти и избухваха в истеричен смях, което, поне за мен, не беше най-обичайната гледка сутрин. Боян забеляза учудването ми.

- Те са от новите. Отначало хапчетата удрят силно, но постепенно свикваш и трябва да качваш дозата, което не се случва толкова често. Ако внимателно следиш играта на карти, ще откриеш доста нелогични ходове. Нищо чудно, на момчетата им е трудно да се концентрират и постоянно бъркат, затова се смеят. На себе си се смеят.

Последвах съвета на Боян и без изненада открих, че той е прав. За игра на карти и дума не можеше да става, това беше нещо друго - специфично удоволствие, че не си на себе си и е трудно да останеш рационален, което не можех да проумея.

----------

Партито беше страхотно. Обикалях из стаите с отворена бира в ръка, от която често отпивах. Трябва да призная, че в началото на вечерта имах желание да пия нещо по-така, примерно куба либре или в най-лошия случай отвертка, но след вечерната доза морфин нямах сили за твърди питиета. Вечерите не бяха силното ми време, тогава морфинът беше най-далеч от мен. За да облекча страданията си, бях дръпнал от добрата стара марихуана, която напоследък употребявах прекалено рядко. Марихуаната е забавна компания, но е прекалено несериозна и постепенно преставаш да й обръщаш внимание. Морфинът... Виж... Морфинът те поглъща целия и е ревнив. Не обича да те дели с други. На него марихуаната му се вижда твърде безобидна и повърхностна и направо я презира.

Както всеки купон и този беше изпълнен с десетки познати отнякъде физиономии. Най-важното както винаги липсваше. Това беше отговорът на основните въпроси: къде, как и защо, или казано – по-простичко, кой си ти, по дяволите.

Отговарях на поздравите със:

- Здрасти.

Повечето пъти не можех да позная застиналото лице отсреща, очакващо ответна реакция. Светът е неприлично малък и дори да отидеш в Нова Зеландия, пак ще откриеш някоя позната физиономия и все така няма да можеш да си спомниш къде си я виждал. Физиономиите си приличат именно по това, че не можеш да си спомниш къде си ги виждал.

Когато се наситих на безсмислени социални контакти, почувствах остра нужда от усамотение. Боян беше срещнал някакъв стар познат от университета, но не от курса му, а просто безделник от университета. Двамата се отделиха и се заприказваха. Оставих ги да обсъждат студентските си години и продължих да изследвам апартамента. Експедицията ми завърши успешно, когато открих нов свят, тоест нова стая. Почуках на вратата. Отвътре отговори нежният глас на момиче:

- Влез!

Споменът за този момент е толкова силен, че го преживявам повторно.

Влизам в спалнята, където белокожо момиче с яркочервена коса е седнало на ръба на леглото. Харесвам гледката. Погледът й ме пронизва като копие. Очите са й зелени, но не са дяволски. Според редица критици в зелените очи от книгите има нещо фатално. Интересно ми е очите на колко от тези критици са зелени. Всички критици, или поне повечето от тях са пълни дяволи, а тя не е дявол. Възприемам красотата й на физическо равнище като пронизваща болка. В същия момент изпитвам друга болка. Момичето съсредоточено се занимава с дейност, за която напоследък съм слушал много.

* * *

Иван Димитров в книжарница "Книгосвят"

Местни чужденци от Иван Димитров

.

.

.

"Сините поля те чакат" от Клеър Кийган

Издателство: Амат-Ах, 2010, 136 с.

Цена: 10 лв.

Преводач: Мирела Христова

Художествена литература -> Преводна художествена литература -> Световна проза -> Съвременна световна проза

Една дългокоса жена се нанася в къщата на свещеника и се залавя да гори покъщнината му. Същата Коледа токът изгасва. Лесничей ипотекира земята си и се запътва на юг към града да си търси жена. Намира я да се храни сама в някакъв хотел. Фермер се буди полугол и осъзнава, че парите почти са се свършили. Студент от Харвард отлита на юг, за да отпразнува рожденния си ден във ваканционното селище на доведения му баща край морето. Докато ароматът на сено се носи над съседните поля, тийнейджърка-имигрантка посочва причината за своето заминаване. А в разказа, дал заглавието на книгата, един свещеник очаква при олтара булката, като в същото време и през целия сватбен ден се бори със спомена за любовта.

* * *

Claire Keegan at Amazon.co.uk

Walk the Blue Fields by Claire Keegan

.

Durch die blauen Felder: Erz?hlungen by Claire Keegan

.

.

.

Харуки Мураками (Haruki Murakami) е признат от световната литературна критика за един от най-добрите съвременни японски автори. Той със сигурност e най-превежданият в чужбина и с най-високи тиражи на книгите си, издавани и преиздавани многократно не само в САЩ и Западна Европа, но и в Русия, Румъния, Сърбия и пр. Творчеството му е изпълнено с поезия и ониризъм, което обяснява факта, че всяка от книгите му се продава в повече от 2 000 000 екземпляра.

„Страна на чудесата за непукисти и краят на света“ от Харуки Мураками

Издателство: Колибри, 2010, 412 с.

Цена: 16 лв. -> 15,20 лв.

Художествена литература -> Преводна художествена литература -> Световна проза

В този роман Мураками ни поднася главозамайваща комбинация от модерност, разюздано въображение и алегоричност, а за черешка на върха ще намерите и голяма доза киберпънк. Героят непукист е трийсет и пет годишен разведен мъж с колекция от бутилки с вносно уиски, запален по старите американски филми и готвенето. Липсват му само чувства, което, заедно с блестящите му компютърни умения, го прави идеален кандидат за тайнствения застаряващ учен, заселил се в дълбините на токийската канализация. Ученият привиква героя и го прави част от проект, наречен "Краят на света". Двата свята на героя започват да се преплитат по невъобразим начин, докато накрая се сливат и той за първи път се усеща свободен от всепроникващия контрол на японското общество над индивида. "Страна на чудесата за непукисти и краят на света" е рядък образец на постмодерния роман със завидна интелектуална дълбочина и стилистична завършеност, дар от един дързък автор с оригинален поглед върху писането.

¤

Из „Страна на чудесата за непукисти и краят на света“ от Харуки Мураками

Асансьорът продължи невъзможно бавното си изкачване. Най-малкото ми се струваше, че е изкачване. Не можех да кажа със сигурност: беше толкова бавно, че просто бях изгубил всякаква ориентация. Можеше да се спуска, а можеше и изобщо да не помръдва. Но да приемем, че е вървял нагоре. Само предположение. Нищо чудно да се бях качил дванайсет етажа, а после да бях слязъл три. Нищо чудно и да бях обиколил земното кълбо. Откъде да знам?

Всичко до последното нещо в този асансьор беше на светлинни години от долнопробния асансьор конвейерно производство в жилищния ми блок, който в сравнение с чекръка по кладенците беше мръднал само с една идейка нагоре по еволюционната стълбица. Да не повярваш, че двете машини имат еднакво име и предназначение. Като асансьори и двете разширяваха обозримите предели на такива устройства.

Първо, да вземем размерите. Асансьорът беше толкова просторен, че преспокойно можеше да служи за офис. Вкарваш вътре бюро, добавяш шкаф и етажерки, слагаш и кухненски бокс и пак ще ти остане място. А щом вече си почнал, спокойно можеш да сместиш вътре и три камили заедно с палма със средни размери.

Второ, беше много чисто. Стерилно като в нов ковчег. Стените и таванът бяха от лъсната неръждаема стомана без прашинка по тях, подът беше застлан с безупречно чист мокет в красив мъхестозелен цвят.

Трето, беше мъртвешки тихо. От мига, в който се качих, а вратите се плъзнаха и се затвориха, не се беше чул никакъв звук – и един-единствен звук в буквалния смисъл на думата. Тиха вода.

И още нещо: липсваха повечето джаджи, каквито очаквате да видите по асансьорите. Къде например беше таблото с бутоните и копчетата? Нямаше номера на етажите, които да натискаш, ОТВОРИ ВРАТАТА и ЗАТВОРИ ВРАТАТА, нямаше СТОП. Нищо. И заради всичко това се чувствах напълно беззащитен. Нямаше ги не само бутоните, нямаше светлинки, които да показват на кой етаж си стигнал, нямаше обозначение за максимално допустимото тегло, нямаше предупреждения, нямаше дори табелка с името на фирмата производителка. Камо ли пък да се опитваш да откриеш авариен изход. А аз бях запечатан вътре. Беше изключено този асансьор тук да е преминал проверка за противопожарна безопасност. Все пак си има някакви изисквания към асансьорите.

Докато гледах вторачено тези четири голи стени от неръждаема стомана, си спомних един филм, в който Худини както винаги се измъква блестящо. Омотан в не знам колко въжета и вериги, натикан в голям сандък, и той прихванат здраво с друга дебела верига, Худини се понесе шеметно с всичко това над Ниагарския водопад. Или може би се гмурна в студената вода на Северния ледовит океан. Пак добре, че не бях завързан; колкото до фокусите, нямах никаква представа от тях и тук Худини беше едни гърди пред мен.
Всъщност нямах представа дори дали се движа, или стоя на едно място.

Престраших се да се изкашлям, но изобщо не прокънтя като кашлица. Звукът беше глух, все едно мяташ глина по гладка бетонна стена. Направо не повярвах, че такъв глух звук е излязъл от собственото ми тяло. Опитах да се изкашлям още веднъж. Резултатът беше същият. Стига с това кашляне.

Стоях сякаш цяла вечност в тази херметично затворена гробница. Вратите не даваха признаци, че някога ще се отворят. Застиналост в безпределна тишина, натюрморт: „Мъж в асансьор“.

Започнах да се притеснявам. Ами ако машината се беше повредила? Или, да предположим, диспечерът на асансьора – ако приемем, че имаше такъв в сградата – е забравил, че съм тук, в тази кутия? И друг път ме бяха забравяли.

Ослушах се с надеждата да чуя нещо, каквото и да било, но до мен не достигна и звук. Долепих ухо до стената от неръждаема стомана. Така си и знаех – никакъв звук. Единственото, което постигнах, бе да оставя отпечатъка от ухото си върху студения метал. Асансьорът очевидно беше изработен от чудотворна сплав, която поглъщаше всички звуци. Опитах да си свирукам „Дани, момчето ми“, но се чу нещо като свистене, издавано от болно от астма псе.

Не ми оставаше почти нищо друго освен да се облегна на стената и да преброя дребните пари по джобовете си. За човек с моята професия е важно да знае как да убива времето точно както за боксьора е важно да се тренира, като стиска гумена топка. Въпреки че в строгия смисъл на думата това изобщо не е убиване на време. Само чрез усърдно повторение можеш да си върнеш вътрешното равновесие.

Винаги ходя подготвен, с джобове, пълни с дребни монети. В десния си джоб държа монетите от сто и от петстотин йени, а в левия – монетите от петдесет и от десет йени. Монетите от една и от пет йени нося в задния джоб, но те обикновено не влизат в броенето. Пъхам едновременно ръце и в двата джоба: дясната брои монетите от сто и от петстотин йени, а през това време лявата брои монетите от петдесет и от десет йени.

Който не е опитвал никога, ще се затрудни да схване как се брои по този начин и в началото наистина не е лесно. Десният мозък и левият мозък правят отделни сметки, които после се обединяват като двете половини на разрязана диня. Не е просто, докато не го усвоиш.

Да ви призная, не мога да кажа дали наистина дясната и лявата страна на мозъка ми смятат поотделно. Един специалист неврофизиолог сигурно ще ви го обясни по-ясно. Аз обаче не съм неврофизиолог. Единственото, което знам, е, че докато смятам, имам чувството, че използвам поотделно дясната и лявата страна на мозъка си. И щом приключа със смятането, умората, която ме наляга, като че ли е с качество, различно от умората след обичайно смятане. За удобство го възприемам като десен джоб със сумата от десния мозък и ляв джоб със сумата от левия мозък.

Като цяло се смятам за човек, който възприема както му е удобно нещата, събитията и живота наоколо. Не че съм чак такъв непукист и държа само на удобството си – макар че наистина проявявам наклонности в тази посока, – просто съм се убедил, че ако възприемаш нещата, както ти е удобно, най-лесно разбираш истинската им природа.

Да кажем например, че планетата Земя не е кълбо, а огромна ниска маса – какво щеше да се промени във всекидневния живот? Е да, примерът е изсмукан от пръстите – човек не може да пренареди толкова произволно житейските истини. И все пак, ако за удобство си представим планетата Земя като огромна ниска маса, това всъщност ще помогне да разчистим куп ненужни неща: безполезни условности от рода на земно притегляне, часови пояси и екватор – досадни подробности, породени от възгледа, че Земята е кръгла. Така де, колко пъти екваторът ще играе някаква роля в бита на един обикновен човек?

Но да се върнем към онова, което ни е подръка – по-точно под ръце, защото дясната и лявата вършат всяка своята си работа и съвсем не е лесно да правиш успоредни сметки. Дори на мен ми отне страшно много време да го усвоя. Но усвоиш ли го веднъж, свикнеш ли, то вече е нещо, което не можеш да забравиш. Както не забравяш да караш колело или да плуваш. Което не значи, че малко упражнения ще ти дойдат зле. С повторение ще подобрите техниката и ще направите стила си по-изтънчен. Ако не за друго, то заради това държа ръцете си постоянно заети.

Този път имах в единия джоб три монети от петстотин йени и осемнайсет от сто йени, а в другия – седем монети от петдесет йени и шестнайсет от десет йени. Което прави общо три хиляди осемстотин и десет йени. Сметки като тази изобщо не ме затрудняват. По-лесно е, отколкото да преброя пръстите на ръцете си. Доволен, се облегнах на стената от неръждаема стомана и погледнах право напред към вратите. Те пак не се отваряха.

Защо стояха затворени толкова дълго? Отхвърлих плахо предположенията, че асансьорът е излязъл от строя и диспечерът ме е забравил. И двете не бяха особено реалистични. Това не означава, че асансьорите не излизат никога от строя и диспечерите не проявяват никога немарливост. Обратното, знам със сигурност, че това се случва твърде често в реалния живот. Мисълта ми е, че в една изключителна реалност – в случая този нелепо лъскав асансьор – неизключителното може за удобство да се отпише като изключителен парадокс. Нима беше възможно човек, успял да създаде такъв асансьор като на Том Суифт, да не поддържа в изправност машината или след като някой се качи на нея, да забрави какво да прави?

Отговорът е очевиден. Не.

Такова нещо не се случва никога.

Особено при положение, че до този момент те са били толкова добросъвестни и педантични. Бяха се погрижили и за най-дребните подробности, бяха измерили направо до милиметър всяка моя стъпка. При входа на сградата ме спряха двама от охраната, които ме попитаха при кого отивам, провериха дали ме има в списъка с посетителите, накараха ме да им покажа шофьорската си книжка, логнаха се в компютъра, за да ме намерят в базата с данни, след което бях тикнат набързо в асансьора. По-лесно ще проникнеш и в Банката на Япония. Беше немислимо, след като са направили всичко това, да се издънят точно сега.

Единственото възможно обяснение беше, че съвсем преднамерено са ме поставили в такова положение. Искали са да не чувствам движението на асансьора. Искали са той да пъпли толкова бавно, за да не разбера накъде отивам, дали нагоре или надолу. Сега вероятно ме наблюдаваха със скрита камера.

За да не умра от скука, реших да потърся обектива на камерата. После обаче се запитах какво ще спечеля, ако я намеря. Щях да ги предупредя, те щяха да забавят асансьора и аз щях да закъснея още повече.
Затова реших да не правя нищо. Бях тук по работа. Нямах причини да се притеснявам, нямаше защо да се тревожа.

Облегнах се на стената на асансьора, бръкнах си в джобовете и отново преброих монетите. Три хиляди седемстотин и петдесет йени. Готово. Справих се за нула време.

Три хиляди седемстотин и петдесет йени ли? Как така? Някъде бях допуснал грешка. Дланите ми се покриха с пот. Не бях бъркал нито веднъж през трите години, откакто броях. Това беше на лошо. Затворих очи и прочистих десния си мозък и левия си мозък така, както си чистите очилата. После извадих от джобовете и двете си ръце и разперих пръсти, за да изсъхне потта. Като Хенри Фонда, когато се готви за престрелка в „Магьосникът“.

Двете ми ръце със съвършено сухи длани и пръсти се пъхнаха в джобовете, за да преброят за трети път. Щях да се почувствам по-добре, ако третия път сметката съвпадаше с някой от първите два пъти. Кой ли не греши! При обстоятелствата, в които се бях озовал, може би се притеснявах, да не говорим, че бях доста самоуверен. Бърках за пръв път. Затова трябваше да сметна монетите вярно – и всичко щеше да бъде наред.
Но още преди да съм се заел, вратите на асансьора се отвориха. Без предупреждение, без звук, просто се плъзнаха в двете посоки и се отвориха. Бях погълнат от толкова важното броене и дори не забелязах. Или, по-точно, очите ми видяха, че вратите се отварят, но аз не схванах докрай смисъла на случващото се. Отварянето на вратите означаваше, разбира се, че двете пространства, на които дотогава същите тези врати бяха отказвали достъпна връзка, сега вече бяха обединени. И че асансьорът е пристигнал.

* * *

Haruki Murakami at Amazon.co.uk

Hard-Boiled Wonderland and the End of the World by Haruki Murakami

.

Kafka on the Shore by Haruki Murakami

.

.

.

"Родени за ченгета" от Дейвид Балдачи

Превод: Веселин Лаптев

Мейс Пери работи във Вашингтонската полиция. Тя е избрала тази професия още като дете, след убийството на баща си. При една акция срещу наркопласьори Мейс е  отвлечена. Престъпниците инсценират участието й във въоръжен грабеж под въздействието на метадон. Никой не може да я спаси от затвора, дори по-голямата й сестра Елизабет, която е началник на полицейския участък.

Надеждата, която крепи Мейс през двете години зад решетките, е, че един ден ще разкрие голямо престъпление, макар и с отнета значка. Тя познава човек, който е успял да изчисти името си по този начин.
Мейс излиза на свобода, но мисията й изглежда невъзможна – на пробация е и всяка нейна крачка се наблюдава. И тогава в живота й се появява Рой Кингман, млад адвокат, открил в кантората си трупа на своя колежка.  Докато двамата сами разследват убийството, се натъкват на шокиращи тайни от частния и публичния сектор на американската столица.

* * *

David Baldacci at Amazon.co.uk

Deliver Us From Evil by David Baldacci

True Blue by David Baldacci

.

.

.

"Улицата на мечтите" от Адриана Триджиани

Издателство: Ера, 2010, 360 с.

Цена: 14 лв. -> 13,30 лв.

Художествена литература -> Преводна художествена литература -> Световна проза -> Дамска проза. /чиклит/

Валънтайн Ронкали застава начело на семейната фирма за сватбени обувки. Но за нещастие непоносимият й брат е определен за неин съдружник. Разочарована, тя се хвърля в прегръдките на италианеца Джанлука. Ала въпреки страстта и нежните писма, връзката им изглежда невъзможна...

Валънтайн обръща гръб на любовта и се отдава на кариерата. Невероятна възможност за разширяване на фирмата я изпраща в Буенос Айрес. Но пристигането й в града на тангото отключва прашното чекмедже на забравен семеен скандал...

Разкъсвана между предизвикателствата на работата и дълга към семейството, Валънтайн мечтае отново да намери любовта. Ще се усмихне ли щастието и на нейния праг?

От нощните светлини на Манхатън до целунатите от слънцето улици на Буенос Айрес „Улицата на мечтите” е сладко-горчива история за любовта и прошката, в която всяка от нас открива себе си.

.

.

]]> http://knigomrezha.info/%d1%83%d0%bb%d0%b8%d1%86%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d0%bd%d0%b0-%d0%bc%d0%b5%d1%87%d1%82%d0%b8%d1%82%d0%b5-%d0%be%d1%82-%d0%b0%d0%b4%d1%80%d0%b8%d0%b0%d0%bd%d0%b0-%d1%82%d1%80%d0%b8%d0%b4%d0%b6%d0%b8/feed/ 0 http://knigomrezha.info/%d1%81%d0%b5%d0%b4%d0%bc%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d0%b2%d1%8a%d0%bb%d0%bd%d0%b0-%d0%be%d1%82-%d0%b4%d0%b0%d0%bd%d0%b8%d0%b5%d0%bb-%d0%b3%d0%bb%d0%b0%d1%82%d0%b0%d1%83%d0%b5%d1%80/ http://knigomrezha.info/%d1%81%d0%b5%d0%b4%d0%bc%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d0%b2%d1%8a%d0%bb%d0%bd%d0%b0-%d0%be%d1%82-%d0%b4%d0%b0%d0%bd%d0%b8%d0%b5%d0%bb-%d0%b3%d0%bb%d0%b0%d1%82%d0%b0%d1%83%d0%b5%d1%80/#comments Fri, 04 Jun 2010 12:35:54 +0000 radostina01 http://knigomrezha.info/?p=947 Издателство "Обсидиан"  насочва вниманието ни към още една книга от автора на бестселъра „Лекарство против северния вятър”. Заглавието на новата  книга е "Седмата вълна".  Преводът е на Младен Галев. Още една необикновена любовна история, чието виртуално начало е част от емоционалната биография на все повече хора днес.

"Седмата вълна" от Даниел Глатауер

Издателство: Обсидиан, 2010, 256 с.

Цена 15 лв. -> 14,25 лв.

Художествена литература -> Преводна художествена литература -> Световна проза -> Любовни романи

Човек трябва да се пази от седмата вълна! Защото тя е необременена, необвързана и буйна. Отмива всичко и обновява. След нея нещата се променят. Към по-добро или към по-лошо? Това могат да кажат само онези, които са се осмелили да застанат на пътя й.

Еми Ротнер и Лео Лайке никога не са се виждали, но се влюбват един в друг, след като месеци наред си разменят имейли. Тъкмо когато решават да се срещнат, съпругът на Еми разбира за виртуалната им връзка и тайно от нея пише на младия необвързан мъж. Но Еми вече знае къде живее Лео и срещата им е въпрос на дни. Ето защо той приема предложението за научно изследване в Америка и мистериозно изчезва от живота й.

След девет месеца Лео се завръща във Виена. В пощенската кутия го очаква имейл от Еми. Двамата възобновяват кореспонденцията си и осъзнават, че чувствата им не са останали в миналото. Отново започват да обмислят възможността за реална среща. Ситуацията обаче се усложнява от факта, че междувременно Лео е намерил своята половинка, а Еми все още не се е разделила със съпруга си. Дали те ще продължат да живеят така или ще застанат на пътя на седмата вълна?

¤

Из "Седмата вълна"

Един ден по-късно
Относно: Последен опит
Скъпи Лео, усещането, което оставяш у мен през последните пет дни, е по-неприятно от всичко досега. А ти си ми причинил немалко страдания. Благодарение на теб разбрах какво е да се чувстваш наистина зле (и в много моменти адски добре). Не вярвах обаче, че някой ден ще ти стана досадна. Но ето че и това се случи. Връщаш се от Бостън, активираш електронната си поща и нямаш търпение триумфално да възобновиш кореспонденцията си. Вече те очакват първите вълнуващи имейли на сбъркали адреса потребители. Те ти предоставят богат материал за нова духовна авантюра с непозната жена. Казваш си, че този път може да се появи и някоя неомъжена. Но кое име откриваш в полето на подателя? Еми Ротнер. Звучи ти някак познато. Не беше ли това жената, която опитният виртуален сваляч Лео едва не вкара в леглото си? Тя бе готова да се хвърли в прегръдките ти, но здравият (?) разум я принуди да се откаже в последния момент. Разминахте се на косъм. Девет месеца и половина бяха напълно достатъчни, за да я забравиш напълно. Но ето че тя отново се появява в пощенската ти кутия. А ти как реагираш? По изключително забавен начин, Лео. Демонстрираш прословутото си чувство за хумор, като в разгара на лятото (?) пожелаваш весела Коледа и честита Нова година. И... чао! Еми вече е пропиляла шанса си. Време е някоя друга да изпробва късмета си. Но Еми продължава да те безпокои и започва леко да те изнервя. Най-добре е просто да я пренебрегнеш, нали, Лео? Тя обаче смята да сложи край. Обещава да спре тук!
P.S. Надяваш се, че съм „поне два пъти по-добре“ от теб? За съжаление не мога да знам какво е твоето душевно състояние, Лео. Но вместо да съм два пъти по-добре от теб, ти ме караш да се чувствам десет пъти по-зле. Това обаче не бива да те тревожи. Еми.
P.P.S. Благодаря ти, че отново ме изслуша. Сега спокойно ме свържи със системния администратор. Той поне не ми противоречи.

Един час по-късно
Отговор:
Не трябваше да ти пиша, скъпа Еми. Очевидно те нараних (отново), а не исках да става така, ти никога не ми досаждаш. Много добре го знаеш. В противен случай щях да се отегча от самия себе си, тъй като ти си неделима част от мен. Нося те в сърцето си навсякъде – във всички континенти и емоционални преживявания, като едно съкровено желание, илюзия за съвършенство, най-висша форма на любов. Почти десет месеца ти бе неизменно с мен в Бостън и заедно се завърнахме у дома.

Но, Еми, аз продължих да живея в реалния свят. Нямаше друг начин. На път съм да се обвържа сериозно. Запознах се с една жена в Бостън. Все още е твърде рано да казвам каквото и да било. Знам само, че бих желал да опитам. Съществува възможност тя да започне нова работа и да се премести тук.

Съзнавам, че по един доста брутален начин сложих край на виртуалната ни връзка през онази кошмарна нощ, когато трябваше да се срещнем за пръв и последен път. Дори да не си искала да го признаеш, ти предварително бе взела решение, а аз само ти помогнах да го осъществиш. Нямам представа какви са отношенията ти с Бернхард и децата в момента. Не желая и да разбирам, тъй като те не са свързани с нас двамата. Наистина се нуждаех от почивка. (Навярно сбърках, като я наруших.) Трябваше да съхраня спомена за нашето неповторимо преживяване, да запазя завинаги мисълта за задушевната, интимна среща, която така и не се състоя. Ние стигнахме до края и няма накъде да продължим. Не и след почти едногодишно прекъсване. Надявам се, че ме разбираш, Еми! Нека оценим това, което преживяхме заедно, и спрем дотук. В противен случай ще разрушим всичко. Твой Лео.
...
На следващата вечер
Относно: Лео?
Лео?

На следващата сутрин
Относно: Будилник
Лео?
Леееооо?
Лео ео ео ео еееооо??
Ле е е е еееооо???

11 часа по-късно
Относно: Среща
Скъпа Еми, искаш ли да се срещнем отново? Трябва да ти кажа нещо. Смятам, че е важно.

Десет минути по-късно
RE:
„Пам“ е бременна!

Три минути по-късно
Отговор:
Не, Памела не е бременна. Памела няма нищо общо с това.
Имаш ли малко време утре или вдругиден?

Една минута по-късно
RE:
Звучи много драматично! Ако си ми подготвил някоя добра новина, която държиш да ми съобщиш лично, ще намеря малко време!

Две минути по-късно
Отговор:
Новината не е добра.

40 секунди по-късно
RE:
В такъв случай ми я съобщи в писмен вид. Но, ако обичаш, не днес! Утре ме чака тежък ден. Искам да поспя поне няколко часа.

Две минути по-късно
Отговор:
Моля те, Еми, нека се видим в някой от следващите дни да поговорим на спокойствие! А сега спри да си блъскаш главата и отивай право в леглото.

40 секунди по-късно
RE:
Лео, обичам да ме утешават, но не и да ме залъгват. Най-малко го очаквам от теб. Не и по този начин. Не и с думите: „спри да си блъскаш главата и отивай право в леглото“. Така че казвай веднага!

30 секунди по-късно
Отговор:
Еми, повярвай ми, не е подходящо да обсъждаме темата преди лягане. Предпочитам да поговорим лице в лице. Нищо няма да се промени за няколко дни.

50 секунди по-късно
RE:
СЛЛ, ГВ!!!
(Скъпи Лео Лайке, говори веднага!!!)

Десет минути по-късно
Отговор:
Добре, Еми, щом настояваш. Бернхард знае за нас. Или поне знаеше, преди да замина за Бостън. Ето защо реших да прекратя отношенията ни.

Една минута по-късно
RE:
??? Лео, що за глупости? Какво знае Бернхард? Какво изобщо има да знае? Откъде би го научил? И ако някой знае, че той знае, не трябва ли това да съм аз? Лео, струва ми се, че си станал жертва на някаква абсурдна теория на конспирацията. Моля те, обясни ми!!!

Три минути по-късно
Отговор:
Еми, попитай Бернхард! говори с него! Той е човекът, който ще ти разясни ситуацията, не аз. Нямах представа, че не ти е казал. Не предполагах, че ще го скрие от теб. Трудно ми е да повярвам. Мислех си, че просто не искаш да обсъждаш този въпрос с мен. Но очевидно изобщо не знаеш за какво става дума. Явно Бернхард не ти е казал нищо.

Две минути по-късно
RE:
Лео, започваш да ме притесняваш. Да нямаш треска? Къде блуждаеш? Защо ти хрумна, че трябва да говоря с Бернхард за теб? Как точно си го представяш? „Бернхард, нека поговорим. Лео Лайке каза, че ти знаеш за него. По-скоро за него и мен, ако трябва да съм точна. Кой е Лео Лайке ли? Явно не го познаваш. Той е мъжът, когото доскоро дори не бях виждала. Не съм ти разказвала за него. Следователно няма как да го познаваш. Лео обаче упорито твърди обратното (...).“
Лео, моля те, вземи се в ръце, изнервяш ме!

Една минута по-късно
Отговор:
Бернхард е прочел нашата кореспонденция. Изпрати ми имейл. Помоли ме да се срещна с теб веднъж и да те оставя на мира. Затова приех работата в Бостън. В общи линии така стоят нещата. Предпочитах да ти го кажа лично.

Три минути по-късно
RE:
Не. Не ти вярвам. Бернхард не е такъв. Той никога не би постъпил по този начин. Кажи ми, че не е истина. Не, не може да е истина. Лео, съзнаваш ли какво правиш в момента? Лъжеш. Нима искаш да разрушиш всичко? Защо изричаш тази долна клевета? Бернхард не го заслужава. Защо ми го причиняваш? Защо се опитваш да съсипеш отношенията ни? Или просто блъфираш? Шегуваш ли се? Защо си правиш такива шеги?

Две минути по-късно
Отговор:
Скъпа Еми, вече няма връщане назад. Искрено се мразя за това, което ми се налага да направя, но имах само две възможности – да се оттегля от твоя живот и никога повече да не ти пиша, или да избера истината. Вече е твърде късно. Непростимо късно. В прикачен файл ти изпращам имейла, който Бернхард ми написа преди една година, на 17 юни, малко след като той „колабира“ по време на екскурзията с децата в Южен Тирол...

.

„Събота сутрин в Манхатън” от Миранда Дикинсън

Издателство: Ера, 2010, 360 с.

Цена: 12,90 лв. ->12,26 лв.

Художествена литература -> Преводна художествена литература -> Световна проза -> Дамска проза. /чиклит/

Преди шест години непоправимата оптимистка Роузи напуска добрата стара Англия и се втурва да преследва щастието в страната на неограничените възможности. Един каприз на съдбата обаче я поставя в нещастната половина от човечеството…

Лудо влюбена в Манхатън, Роузи се отдава на работата и сладките приказки на чаша кафе с най-близките си приятели: Ед – който бяга от сериозните връзки като дявол от тамян, Марни – която май е излизала с целия Манхатън, и Силия – същински тайфун. Тримата я забъркват в куп смешно-трогателни ситуации с една-едничка цел – чаровната англичанка отново да изпита сладкия вкус на живота.

И точно в най-неподходящия момент случайна среща изправя Роузи лице в лице с миналото и с тайната, която дълго е таила в себе си...

* * *

Miranda Dickinson at Amazon.co.uk

Fairytale of New York by Miranda Dickinson

.

.

.

]]> http://knigomrezha.info/%d1%81%d1%8a%d0%b1%d0%be%d1%82%d0%b0-%d1%81%d1%83%d1%82%d1%80%d0%b8%d0%bd-%d0%b2-%d0%bc%d0%b0%d0%bd%d1%85%d0%b0%d1%82%d1%8a%d0%bd-%d0%be%d1%82-%d0%bc%d0%b8%d1%80%d0%b0%d0%bd%d0%b4%d0%b0-%d0%b4/feed/ 0 http://knigomrezha.info/%d0%bf%d1%80%d0%b8%d1%80%d0%be%d0%b4%d0%b0-%d0%b8-%d0%be%d0%b1%d1%89%d0%b5%d1%81%d1%82%d0%b2%d0%be-%d0%bd%d0%be%d0%b2%d0%b8-%d0%b8%d0%b7%d1%81%d0%bb%d0%b5%d0%b4%d0%b2%d0%b0%d0%bd%d0%b8%d1%8f-%d0%b7/ http://knigomrezha.info/%d0%bf%d1%80%d0%b8%d1%80%d0%be%d0%b4%d0%b0-%d0%b8-%d0%be%d0%b1%d1%89%d0%b5%d1%81%d1%82%d0%b2%d0%be-%d0%bd%d0%be%d0%b2%d0%b8-%d0%b8%d0%b7%d1%81%d0%bb%d0%b5%d0%b4%d0%b2%d0%b0%d0%bd%d0%b8%d1%8f-%d0%b7/#comments Mon, 24 May 2010 17:39:31 +0000 radostina01 http://knigomrezha.info/?p=936 Международната конференция с интердисциплинарен характер „Природа и общество”, посветена на 230 години от кончината на Жан-Жак Русо (1712-1778), състояла се на 17 и 18 октомври 2008 г. в София дава повод на издателство "Кралица Маб" да пусне на книжния пазар новата си книга - сборник, чиито  съставители са Рая Заимова и Николай Аретов.

Природа и общество: Нови изследвания за Жан - Жак Русо

Издателство: Кралица Маб, 2010, 288 с.

Цена: 8 лв.

През 2008 г. Българското общество за проучване на осемнадесети век организира международна интердисциплинарна конференция „Природа и общество”, посветена на Жан-Жак Русо (1712-1778) (Jean-Jacques Rousseau) – една от най-големите фигури в Европейското просвещение. В работата на форума участваха учени от Албания, Белгия, България, Румъния, Франция, Швейцария. Това издание включва разширени варианти на изнесените експозета, като френските текстове са придружени с резюмета на български, а българските - с резюмета на френски език. С този труд се отваря нова страница в културната история и русоистиката в България.

¤

Читателят би намерил в нашите изследвания анализи на комплексни образи на женевския философ, разпространени от хора на перото и политици, педагози и историци извън Франция и Швейцария. „Природата” и „обществото” на Русо вървят ръка за ръка, за да провокират и обогатят европейската модерност дори и в наши дни. Затова с публикуването на тези текстове се надяваме да направим скромен принос в областта на русоистиката по времето, когато европейският свят се подготвя тържествено да празнува 300 години от раждането на Жан-Жак Русо (1712-2012).

Рая Заимова

* * *

Jean-Jacques Rousseau at Amazon.co.uk

The Confessions of Jean-Jacques Rousseau (Penguin Classics) by Jean-Jacques Rousseau

.

.

Emile, or On Education by Jean-Jacques Rousseau

.

.

.